Домът на Сиана Дийн

Ето я и моята скромна обител.

КУХНЯТА

СПАЛНЯТА
1.

2.

ХОЛ

КОРИДОР

Брой мнения : 39 Join date : 17.06.2011

Скоро вече бяхме пред къщата на Сиана. Позволих и да слезе от гърба ми и двамата се отправихме към скромната й обител. Въведе ме вътре и понечи да тръгне към стаята си да се преоблича, когато я спрях и казах:
-Си, това което искам да ти кажа не търпи отлагане. Може да се шокираш, но нямам друг избор. Само, че преди да кажа или покажа каквото и да било, искам да не ме убиваш.
Още преди да получа отговор, причиних трансформацията си и в стаята на Си нямаше и след от мен. Имаше само един върколак с лъскава бяла козина и още по сини очи, който си стоеше кротко и не предприемаше действия. Просто очакваше да бъде халосан с нещо тежко.
След минута приех човешката си форма и казах:
-Знам, че може да ме помислиш за изрод, но ти имам пълно доверие и затова показвам истинската си същност пред теб.

Стоях и не продумвах. Хиляди мисли препускаха из главата ми "И той е като мен?", "какво става за бога?", "Това да не е някакъв номер."...Реших да задам само един.
-Джей...Джейкъб. Ти си върколак?!?-бях изумена, не защото можеше да се превръща във вълк, а защото бе като мен. Сродна душа. Не познавах други като мен, освен баща ми. Приближих се до него и го погалих между ушите. Няколко минути го галих и сресвах козината му. Но после....осъзнах цялата ситуация.
Седнах на ръба на леглото, защото знаех, че краката ще ме подведадат. Още осмислях ситуацията. Той явно възприе учудата ми по друг начин и понечи да си върви.
-Не...недей. Остани-за първи път канех някой у нас да остане по мое желание. Бях винаги затворениа и недоверчива, но този мъж беше специален. Разбрах го още първият пък когато го видях.
-И аз трябва да ти кажа нещо.
Преврнъх се във голям вълк, почти колкото неговия със кафеникаво златиста козина. Погледнах го умолително и зачаках реакция от негова страна.

Брой мнения : 39 Join date : 17.06.2011

-Ти...Ти си като мен?! Това е... Това е направо... ВЕЛИКОЛЕПНО! - извиках аз и радостен се спуснах към вълка.
-Най-сетне някой, който може да ми влезе в положение. - казах аз и се настаних до вълка.
-Знаеш ли? Вече може да приемеш човешката си форма. Искам да ми разкажеш нещичко за теб. Ако искаш, де. - допълних набързо и се усмихнах. Не продумах и дума повече, очите ми казваха всичко. Бях объркан и щастлив едновременно. Най-сетне човек, на който да кажа какво съм и той да не избяга.
-Моля те, искам да чуя историята ти, ако не е твърде болезнено да ми я разкажеш. - казах аз и отправих една жална кучешка муцунка. Това все пак ми бе в кръвта.
При тази мисъл се засмях и зачаках Си да заговори.

При сладката му вълча муцуна не можах да се сдържа и се разсмях. Звънливия ми смях огласи стаята и скоро към него се присъедини и този на Джейкъб.
-Ще ти я разкажа. Въпреки, че наистина е много болезнена.
-Откъде да започна-настаних се по удобно на дивана и приканих вълка да легне до мен. Започнах да разказвам, като през това време габех козината му и се наслаждавах на мекотата й- имах най-нормален живот с най-нормално семейство. Имах сестра и се очакваше още едно бебе. Но...-сълзи напираха, но не си позволих да се разплача-не се роди. Мама е била болна от рак и умря заедно с бъдещата ми сестричка. Беше ужасно. Дори не предполагахме, че е болна. Бяхме съсипани. Продължих ад уча все по усърдно. Една вечер се прибирах. Беше тъмно, а аз бях сама. Група моччета се опитаха да ме изнасилят, но тогава дойде трансформацията и оттгова съм върколак. Може би заради нещата, които ми причиниха тези момчета, не съм добре настроена към всеки индивид от мъжки пол.
Бях леко разстроена, но трябваше да го надживея. Отпуснах глава върху тази на Джейкъб.
-А твоята история? Как се озова в Милано?

Брой мнения : 39 Join date : 17.06.2011

-Аз...Аз бях изоставен от родителите си тук, край една болница. Като боклук, точно до мръсните контейнери. Случи се... случи се нощта преди Хелоуин, точно на рождения ми ден. - казах аз и една сълза проблясна на окото ми.
-Сега...сега живея с осиновителите си, които са обикновени хора и знаят за мен. Защитават ме и не бягат от мен. Отглеждат ме като свой син, макар че не съм... Това е историята ми. - жегна ме чувство за вина и казах:
-Съжалявам за майка ти и за сестричката ти. Не исках да те натоварвам и с моите болки и разочарования. Аз...Аз..аз... голям глупак съм. - започнах да се обвинявам и ме хвана яд на самия мен.
-Не исках да те товаря и с моите проблеми... Не исках... Аз трябваше да си мълча, но не можах. По-добре да си сложа наморник, че да не говоря без да мисля. - самообвиних се отново и се обърнах към Сиана:
-Сигурно ти изглеждам странно. Чувствителен глупак, който дори не мисли какви ги приказва.

-Аз...аз съжалявам.И не се обвинявай. Безмислено е. Нищо не можеш да промениш.
Искаше ми се да го прегърна, но вече бе възвърнал човешкия си вид, което ме затрудняваше. Колко по-лесно бе като вълци? Отпуснах се върху меките възглавници и въздъхнах. Защо всичко трябваше да е толкова трудно и объркано? Затворих очи.
Усетих, че Джейкъб се приближава и станах. Не бях добра домакиня.
-Ъ.. искаш ли нещо за пиене? Вода, кола, сок?-бях притеснена, кой знае за каква ме е помислил.

Брой мнения : 39 Join date : 17.06.2011

-Вода, ако може. - казах аз и станах разхождайки се из стаята. Изведнъж се чу гръм и заваля дъжд. Отидох до стъклото и се загледах през него. Бях прав - навън валеше пороен дъжд.
-Харесвам ли ти? - попитах кратко и ясно. - Или като върколак будя повече интерес? - попитах аз и се засмях.
Обърнах се и поех чашата с вода. Без да искаме със Си си докоснахме ръцете и аз се изчервих до такава степен, че биха ме объркали с рак.
-Благодаря. - смутолевих аз и изпих съдържанието на чашата на един дъх.
-Май ресторанта отпада. - казах аз в опит да се измъкна от неловката ситуация. - Навън вали.
-Ако искаш, мога да си тръгна, а ако не - мога да остана и да правим нещо... Ако ти се занимава с някой като мен?

Налях вода в две чаши и подадох едната на Джей. Когато ръцете ни се докоснаха червенина обля цялото ми лице, кое бе страшно нетипично за мен и бързо дръпнах ръката си. обърнах се на другата страна, за да не вижда изражението ми. Още не бях отговорила на въпроса му дали като вълк повече ме привличаше.
-Зависи-срещнах объркания му поглед, защото той нямаше на иде за какво говоря-като вълк си страхотен, а като човек...-тук млъкнах и отново се обрънах и налях още една чаша с вода. Навън валеше пороен дъжд. Нямаше как да отпратя Джейкъб.
-Остани тук.Можем да гледаме някой фолим, да си поговорим....както решиш.
Отидох и се настаних на дивана.

Брой мнения : 39 Join date : 17.06.2011

Седнах до нея и заговорих:
-А като човек.... Ако искаш довърши, а ако ти се струва неловко, остави го така. - казах аз и се усмихнах.
-Е, какво ще гледкаме? Има ли нещо интересно по телевизията? Макар, че предпочитам да си говорим. - казах аз и взех дистанционното от ръцете й.
-Благодаря, че приюти един самотен вълк в дома си. - казах аз и непринудено се засмях, погледнах Си в очите и изведнъж си изясних нещата. Тези прекрасни очи ме привличаха и ме караха да кажа това, което мисля, но този път устоях и отново заговорих:
-Каза ми, че си моден дизайнер, нали? Кои са "+"-те и "-"-те на професията ти? - попитах аз и разсеяно се облегнах на дивана.

-Ами има много плюсове. Пътувам много, по целия свят, на модни ревюта и е наистина невероятно. Запознавам се с много хора, завързвам приятелства, макар да не съм от доверчивите. Харесвам работата си и правя това с удоволствие. Е, има едни минус. Шефката ми е истински работохолик и понякога трудно се издържа-тук и двамата се засмяхме, защото си представихме какво ще се случи, ако се ядосаме.
Загледах се в сините му очи и се замислих. Наистина го харесвах, но той проявяваше само приятелски отношения. Отклоних поглед и смених темата:
-Та, кажи ми нещо повече за теб. Как е с момичетата? и с какмо се занимаваш?

Брой мнения : 39 Join date : 17.06.2011

-Ами аз съм лекар, което не ми позволява толкова много контакти, освен ако не искам да лежа после болен. А с момичетата? Ами има едно определено момиче, което харесвам, но не знам как, или по-скоро нямам смелостта да му кажа, но тайната ми самоличност на върколак малко ме тревожи, защото ще е пречка. Но въпросът е там, че момичето знае тайната ми и не знам дали ме харесва или просто изпитва състрадание към мен, защото съм сирак. - казах замислен и се отпуснах назад. Положих глава на рамото й и след въпроса си "Не ти преча, нали?", веднага попитах:
-Аз се изповядах. Сега ти си на ред. Как е с момчетата при теб? Явно им нямаш много вяра,а?

-Хъм...това е малко опасна тема за мен. Откакто...откакто се случи онова-Джейкъб знаеше какво имам предвид и не се наложи да го казвам. Толкова лесно и приятно се говореше с него. Можехме да си приказваме цял ден. Поне аз можех-според мен на мъжете не може да се има вяра и не мисля някога да се доверя на някого. Ако ме разбираш?
-А, искаш ли да гледаме филм-реших да сменя течата, защото Джей беше вперил очи в мен и се притеснявах. Нервно превключвах каналите, когато неговият глас ме сепна.

Брой мнения : 39 Join date : 17.06.2011

-Може. Но предпочитам да си поприказваме малко, но ако не ти се говори, нека да прибегнем до телевизора. - казах аз и се засмях.
Отместих поглед от нея и се извиних:
-Ако те притеснявам, мога да гледам и екрана, но той бледнее пред теб. - казах аз и изчервявайки се, се засмях...
Държах се спокойно и непринудено, сякаш бях в компанията на някой, с който се познавах от много дълго време.
-О, хайде моля те, какво мислиш за мен като човек? Няма да мога да заспя ако не разбера. - казах с престорено недоволство и направих кучешка муцунка.
-Ясно, сигурно ми нямаш доверие. - казах аз и свенливо наведох глава, извръщайки поглед към широкия екран, където даваха някаква реклама.

Ккаво да му кажа? Тази кучешка физиономийка ме разтапяше, но не можех...не трябваше да се потдавам. Отклоних очи от неговите и с загледах в екрана. После промълвих:
-Да, аз съм страшно недоверчива. Толкова болка и разочарования съм преживяла, че се научих да не вярвам толкова лесно на хората. защото....защото всички са еднакви. Лъжат те и накрая те оставят-и за двама ни беше ясно, че под всички иммам предвид всички мъже-не искам отново да страдам.
Облегнах се на дивана и притворих очи. Писнало ми беше от този живот, от този свят.

Брой мнения : 39 Join date : 17.06.2011

Приближих се до Си и заметнах косата й назад.
-Не всички мъже сме еднакви. - казах аз и се усмихнах. Не можех да повярвам, че го правя. Не можех да повярвам, че имах смелостта да направя това.
-Няма да те убеждавам Си, но аз не съм като другите, като изключим факта, че съм върколак. - казах аз и се усмихнах окуражително.
-Да...Знам, че живота на единак, различен от другите, не е никак лесен... Преживявал съм много разочарования и съм търпял много обиди, само и единствено заради външността си... Така де, върколашката. - казах аз и продължих.
-Ясно ми е защо нямаш доверие на мъжете и напълно уважавам това, че не искаш да довършиш мисълта си, защото се плашиш, че всичко това може да е илюзия...
-ОК. Тогава аз ще ти кажа нещо и искрено те моля да го запомниш: Живота е пълен с обрати и нещастие, но ако сами не потърсим щастието, то няма да се появи само... Е, в моя случай ти се появи и подреди целия ми вътрешен свят, защото аз...аз... Не мога повече. Ще го кажа: Харесвам те... Харесах те още от мига, в който те блъснах, в момента, в който съсипах обувките ти, съжалявам за което и когато...когато те носих на гръб до тук и ти се разкрих...и тогава те харесвах. Харесвам те и сега... Може да не ми повярваш, но виж дали ще можеш да повярваш на това. - без да се усетя, скъсих разстоянието между мен и Си и устните ни се сляха в целувка.
Сякаш ток минаваше по тялото ми.

Целувката бе толкова неочаквана, толкова желана....Не се отдръпнах, както бих сторила със всеки друг. Не, той бе различен. И току що го доказа. Целувката ни продължи 2-3 мин, никой не искаше да спре. Накрая отделих устни от неговите, за за си поема въздух. Червенина обля цялото ми лице и забих поглед в пода. Изведнъж ми бе станал толкова интересен.
-Прав си-чух се да казвам-прав си за всичко. И аз...и аз те харесах още първият път, когато те видях, но....недоверието ми към мъжете бе голямо, а ти също си мъж.....
Беше ми неудобно да разкривам чувствата си пред някой, аз каменната Си. Сгуших се в прегръдката на Джей и въздъхнах. Вече бях щастлива. Истински щастлива.

Брой мнения : 39 Join date : 17.06.2011

-Разбирам какво си преживяла и знам, че ти е трудно да ми се довериш, защото съм мъж, но доверието е нещо, което се заслужава. Аз смятам точно това - Искам да заслужа доверието ти... На всяка цена... Готов съм на всичко, за да ти покажа, че аз не съм от онази измет, която ползва жените като играчки. - казах аз и обвих ръце около талията на Си и зашептях в ухото й:
-Готов съм да се разправя със всеки един, който се държи непочтително с теб и се опитва да те нарани. Обещавам, че ще направя всичко и ще платя всяка цена, за да се чувстваш добре с мен. Никога... Никога не бих разрушил доверието ти в мен. Обещавам да не се държа като онези от миналото ти. Никога няма да се случи. - казах аз и подпрях брадичка на рамото й.
Прокарах ръка по прекрасното й лице и зареях поглед нанякъде в нищото.
В този момент, думите бяха излишни, бяха не на място, затова си поставих една цел - Да накарам Си да разкрие чувствата си пред мен.
-Моля те, кажи ми какво съм за теб.

При теци думи го погледнах в очите и потънах в тях. "Какво бе той за мен?".
-Ти си всичко за мен. Когато се появи целият ми свят се преобърна. Обичам те. Обичам те, нуждая се от теб както цветята от светлина, както ние от кислорода....Обичам те, но ме е страх....страх ме е, да не се окажеш предател, да се подиграеш с мен и да ме оставиш. Много пъти досега ми показа, че на теб може да се разчита. Не мога цял живот да се страхувам, да нямам доверие на никого. Вярвам ти. Обичам те.
Като казах това ми олекна и се отпуснах в прегръдката му. Чувствах се сигурна и защитена. Обърнах глава към него и го погледнах нежно.
-А аз какво съм за теб?-притеснявах се, че може той да не споделя чувствата ми и нервно придърпвах крайчеца на косата си.

Брой мнения : 39 Join date : 17.06.2011

-Ти си всичко за мен и не искам да те загубя. Не бих си го позволил ако го сторя. Обичам те. Където и когато да е - готов съм да те обичам и винаги ще те обичам. - зашептях аз, а дишането ми се учести. Точно в този миг, дъждът навън спря и аз смеейки се казах:
-Хайде, нека поплуваме... Няма начин да нямаш басейн в дома си. - казах аз и целунах Си отново:
-Искаш ли Си? Моля те, плува ми се... - заговорих като малко дете и хващайки я за ръката я поведох към изхода.
-Обичам те! - готов съм да го кажа хиляди пъти, дори и да остана без дъх... без сили... без глас... Дори да загубя всичко, искам да го повтарям. - казах аз и продължих да вървя.

Тръгнах след него и го хванах за ръка. Поведох го към басейна, който беше доста отдалечен от къщата. Слънцето отново бе изгряло и осветяваше всичко наоколо. Ситните капчици вода от дъжда заблестяха и заприличаха на малки диамантчета.
Стигнахме големия басейн. Около него имаше шезлонги. Насочих се натам и бързо се отървах от роклята си. Забравих, че бях само по бельо и то пред Джейкъб. Когато срещнах изучаващия му поглед исках да потъна вдън земя от срам. Набързо се покрих с една кърпа и се насочих към къщата, за да си облека подходящи дрехи.
Скоро се върнах и заварих Джей полугол. Не можех да се насладя на гледката и останах вцепенена няколко минути. Може би той забеляза това, защото ми направи жест да дойда и ме измъкна от транса. Приближих се бавно и леко го целунах по бузата.
-Неустоим си.

Брой мнения : 39 Join date : 17.06.2011

-Ммм, ти също си неустоима... и сладка. - допълних аз и прегърнах Си. Щом се отделих от нея, казах:
-Хайде да поплуваме. Искаш ли? - попитах и без да дочакам отговор, цамбурнах във водата и поканих Сиана да дойде при мен:
-Хайде Си, чувствам се самотен във водата. Няма ли да дойдеш? - попитах аз и направих още една кучешка муцунка, като вложих целия си талант в нея.
Видях погледа на Си и ми се стори някак... Не знам, но не ми заприлича на момичето, което преди малко бе в обятията ми. Напръсках я с вода и казах:
-Хайде, ела да си ми го върнеш за постъпката. - казах аз и се засмях. Потопих се под водата и след около минута-две, излязох на повърхността.
-Хайде Си, ще дойдеш ли? Студено ми е и искам да се сгуша в някой? - смехът ми отново се разнесе из празното пространство.

Сега щях да си го върна. Затичах се и цамбурнах във басейна пред изумения поглед на Джей. Мислено се засмях и изплувах на повърхността. Плувах отлично, защото още от малка обичах водата и със сестра ми не излизахме от водата. Сестра ми....Придобих тъжно изражение, но само за миг. Когато бях с Джейкъб просто нямаше как да бъда нещастна. Приближих се до него и го подкачих като знаех, че ще се подразни:
-Ела и ми покажи какво можеш. Дали малкото кученце може да плува? Гледай да не си омокриш козината вълчо-захилих се и отново се гмурнах. Усетих го след себе си, после две ръце нежно да обгръщат талията ми. Онова чувства и електричния ток преминаха през тялото ми. Дъхът му погали кожата ми и щях да се удавя от напрежение. Излязох на повърхността и едва дочаках да дойде и Джей. Нахвърлих му се. Целувката бе страстна и опустошителна. Вложих цялата си любов и нежност.

Брой мнения : 39 Join date : 17.06.2011

Не усетих откъде ми дойде тази целувка, но знаех, че не искам да приключи. Обаче знаех едно - Трябваше да дишам, а за тази цел ми трябваше кислород. С голямо нежелание се отделих от Сиана и изшептях:
-Знаеш ли? Този миг с теб...Тук и сега...Искам никога да не го забравям. - довърших бързо и нежно целунах Сиана по устните, като вложих цялата си обич, която изпитвам към нея.
Отделих се от момичето се се потопих под водата. Дръпнах я и след като лицата ни се срещнаха, я дарих е една подводна целувка.
Изплувахме заедно и след като я прегърнах, изшептях в ухото й:
-Обичам те, и не искам да се отделям от теб, но имам чувството, че ако останем още във водата, ще се наложи да ни вадят със шило за лед. - след което се засмях.
Излязох и легнах на шезлонга, но се сетих, че все още съм с дънките и ми беше мъничко студено. За щастие бях по бански (колко предвидливо от моя страна) и събух мокрите дънки. Облегнах се на шезлонга и казах:
-Слънцето е прекрасно и е хубаво да му се насладиш. Особено, когато любимия ти човек е до теб.

Заедно с Джейкъб легнахме на шезлога и аз се сгуших в силната му прегръдка. Чувствах се защитена и сигурна. Може би трябваше той да се появи в живота ми, за да разбера, че не всички хора са еднакви и трябва да се прощава. Затворих очи и задрямах. Когато ги отворих Джей не беше до мен. Разтревожих се и го затърсих с очи, но го нямаше. Нямах си и на представа къде е и започнах да обикалям наоколо, но от него нямаше и следа. Отворих вратата на къщата, но се сблъсках с познайте кой...Джейкъб.
-Какво си мислиш, че правиш?!?Къде изчезна? Знаеш ли как се разтревожих?
Той заглуши ядосаните ми викове с нежна, но кратка целувка. После ме погледна и каза.

» Сиана Дийн
» Трезора на Сиана Дийн
» Момичето зад Сиана
» Дневникът на Сиана